автор: Албена Андонова-А.С.А.
откъс от книгата: Високо
откъс от книгата: Високо
Неприятностите са част от живота ни. Причината това да бъде така, сме ние самите. Сами прецакваме себе си. Повтаряме като латерна едни и същи грешки, постъпки и ситуации, които ни дисбалансират, носят ни дискомфорт, причиняват ни болка, агония, страдание. Толкова силна понякога е тази „бримка“ от неприятности, която „носим на шията си“, че не можем дори да дишаме заради нея. Усещали сте я, нали? Протягали сте безпомощно ръце към нея, за да я разхлабите, но не сте успявали лесно. Бих искала да ви кажа, че има лесен начин за справяне с неприятностите, но няма. За съжаление няма бърза рецепта за това. Дори точно обратното, за да стигнем до някаква рецепта-изход, ни се налага на повтаряме, потретваме и така до ента степен едни и същи неприятности периодично в живота си. Веднъж не ни е било достатъчно да ги изживеем, трябва ни още и още, докато не разберем, че е време да престанем да се самосъжаляваме потънали в тинята на неприятностите си, а да се поучим от тях. И да си припомним опитностите. Опитностите придобити, от тези уроци-неприятности в живота. Да разберем, че опитностите, те, са ключът!
Но, да се върнем на неприятностите. Тези които са станали хронични при нас, причинявани многократно от един и същ причинител или подобен. Първата стъпка която трябва да направим е да ги приемем. Не е необходимо да ги анализираме. Просто ще ги приемем. Такива каквито са, причинени от нашите мисли, думи, действия. Втора стъпка, няма да обвиняваме нещо или някой за тях. Ние сме виновни за проблемите си и ще поемем отговорността за това. Така че, ако ще изискваме нещо от някой, за справяне с тях, то това сме само и единствено ние самите. След това ще трябва да приемем и това, че ще поживеем известно време с тях. Те са част от живота ни и ще присъстват за някакъв период от време като такива в него. И от нас зависи, дали ще ни бъде дискомфортно, неприятно от този факт или ще мобилизираме цялата си сила, енергия, ще изискаме от себе си максимума, за да се справиме по най-добрият и достоен начин с тях. Спъвали сме се многократно в един и същи камък. Ходили сме сляпи. Този път ще поспрем преди камъка, ще седнем за малко на него, ще си припомним опитностите от предишните падания. След което ще станем и ще опитаме да изместим камъка, за да не ни спъне и следващ път.
Това изместване, няма да стане с един напън, но ще бъдем упорити, търпеливи, ще работим върху силата си. Която ще расте възходящо със всеки един напън, докато не изместим накрая камъка, докато не премахнем проблема и не изживеем неприятностите си. Да, неприятностите и трудностите с които се сблъскваме по пътя на живота си, създават положителни качества в нас, които ни помагат да живеем. Така че, би трябвало да сме им благодарни. Качества като сила. Ако ги нямаше всичките тези лоши моменти в живота ни, всичките тези неприятни и трудни периоди с които трябваше да се преборим в досегашният си живот, нямаше да можем да придобием силата която сега носим в себе си. Да бъдем силни, борбени, да не се предаваме, да успяваме да се справяме въпреки всичко лошо. Да, надмогнем болката, агонията, сълзите, мъката, страха, безпокойството, гнева от съдбата. Да надмогнем дори себе си и като феникс да се изправим от пепелта. Нямаше как, да стане всичко това, ако не ни бяха дадени тези неприятности, като опитности. Трудните моменти създават и качество като вяра. Но, тук говоря за вярата в себе си. Вяра, че можем. Вяра, че ще се справим. Вяра, че ще успеем. Вярата в себе си е най-мощната, най-истинската, най-силната. Още едно качество придобиваме в процеса си на справяне с проблемите си, търпение. Наясно сме, че каквото и да правим, ще трябва да бъдем достатъчно търпеливи, за да видим резултата от усилията си. Възможно е да е необходимо доста време докато не се измъкнем от лошото през което трябва да минем. Но какъвто и да е този интервал от време, малък или голям, търпението ни примесено с постоянството във вярата в нас самите, в усърдието си да не се предаваме и да даваме най-доброто от себе си в максимум ще пожъне плодове. Постоянството в работата която ще дадем е важно. Всеки ден, без изключение ще отделяме толкова колкото е необходимо от нашето време, за разрешаване на проблемите ни. Ако, трябва ще се превърнем в работохолици като такива, амбициозни, трудолюбиви, мислещи иновативно. За да намериш решение е необходимо да имаш иновативен ум. Не се уповавай на познато и предложено от друг, проправи сам своят път, направи пътека там, където е нямало до сега. Пред теб, сега, може да виждаш един непроходим терен от неприятности наподобяващи обрасли храсти и бурени. Но довериш ли се на всичките тези по горе качества, които ти изброих ще можеш да преминеш напред, отвъд тях. Там където те очаква една приказна картина. Картината на твоята свобода. Може да бъдеш свободен, само когато имаш спокойствие. Но, докато имаш проблеми, спокойствието ще ти липсва. За това, да се справим с проблемите си. Колкото и време да е необходимо за това. Ще се справиш! Нямаш друг избор!
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/