автор: Албена Андонова-А.С.А.
откъс от книгата: Високо
Не е задължително да бъдеш идеален, съвършен, да притежаваш само положителни качества, да бъдеш перфектен във всичко. Съвършеността не е присъща на човека. Колкото и да бъдеш безупречен в делата си, безусловен в живеенето на живота си, безрезервен в отдадеността си на преследването на доброто, ти не можеш да бъдеш съвършен. Защо не можеш да бъдеш съвършен? Защото не си безпогрешен. Безпогрешността не е присъща на човека. Не можеш да бъдеш безгрешен, но можеш да коригираш грешките си. И да ги превърнеш в уроци. И тук идваме до смисъла на живота-да се учим. Уча се! Това е цикъла живот. Едно постоянно училище. И аз и ти сме вечните ученици. Грешката не е причина да се виним, че сме я допуснали. Не е причина да търсим вина в другите или в обстоятелствата когато сме я създали. Не е причина да искаме прошка от себе си или от другите, за да можем да я забравим. Не би трябвало да я приемаме за нещо негативно, вредно, порочно, пагубно. Грешките ги наричаме пагубни, зловредни, унищожителни, пакостни, погубващи, съсипателни, вредни, опасни, злощастни... Чувстваме се зле след като разбираме че сме ги направили. Ядосваме им се. Как можах да го направя? Защо го направих? Започваме да се обвиняваме. И всичките тези мисли ни действат деструктивно. Разрушително! Обратно на градивно.
А не би трябвало. Защото грешките са тук, за да ни учат, до тогава докато не престанем да ги повтаряме. Те са нашите скрити житейски уроци. Които ни надграждат като човеци. Градят ни! Да, по трудният начин ще кажеш. Труден е, защото не разбираме грешките като такива каквито действително са ни дадени. Когато разбереш, че те са добро за теб, и когато започнеш да минаваш през тях осъзнато с тази мисъл, те могат само да ти помагат.
Животът не е много дълъг. Мислим че ще живеем вечно, без да се замисляме за краткостта на пребиваването ни тук. Опиянени като от дрога от материалното, от суетата, от нереалистичните ни цели, от вечният стремеж да сме идеални, съвършени, харесвани от другите, ние превръщаме живота си в постоянна борба и в постоянно състезание. В борба и състезание да бъдем безгрешни. С теб, можем просто да спрем и да се огледаме в себе си и около нас, за да видим промисъла на всичко случващо. Едно училище! Всеки наш изживян ден изпълнен в детайли с всичките ни мисли, чувства, разговори, преживявания ни Учи. Достатъчно е само да търсим знанието, в това, което ни се преподава, за да бъдем добри "ученици".
А не би трябвало. Защото грешките са тук, за да ни учат, до тогава докато не престанем да ги повтаряме. Те са нашите скрити житейски уроци. Които ни надграждат като човеци. Градят ни! Да, по трудният начин ще кажеш. Труден е, защото не разбираме грешките като такива каквито действително са ни дадени. Когато разбереш, че те са добро за теб, и когато започнеш да минаваш през тях осъзнато с тази мисъл, те могат само да ти помагат.
Животът не е много дълъг. Мислим че ще живеем вечно, без да се замисляме за краткостта на пребиваването ни тук. Опиянени като от дрога от материалното, от суетата, от нереалистичните ни цели, от вечният стремеж да сме идеални, съвършени, харесвани от другите, ние превръщаме живота си в постоянна борба и в постоянно състезание. В борба и състезание да бъдем безгрешни. С теб, можем просто да спрем и да се огледаме в себе си и около нас, за да видим промисъла на всичко случващо. Едно училище! Всеки наш изживян ден изпълнен в детайли с всичките ни мисли, чувства, разговори, преживявания ни Учи. Достатъчно е само да търсим знанието, в това, което ни се преподава, за да бъдем добри "ученици".
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/Разпространявайте само като поставите линк към този сайт и посочите автора./
/Разпространявайте само като поставите линк към този сайт и посочите автора./
RSS Feed
