автор: Албена Андонова-А.С.А.
откъс от книгата: Високо
откъс от книгата: Високо
Наблюдаваме непрекъснато света който ни заобикаля, хората около нас, средата в която живеем. Обичаме да ги анализираме, акцентирайки мислите си върху тях. Дотолкова се вглеждаме във външното, че забравяме да идентифицираме себе в него. Не открояваме идентичността си, а напротив размиваме я и я обезличаваме във вечният стремеж да се сравняваме с другите, да сме това което е дадено за добър образ. Обличаме се по модата, играем роли наизустени пак от другите-тези които възприемаме за наши идоли или на които просто дори несъзнателно подражаваме. Все искаме да бъдем като някой друг-да изглеждаме като него, да сме материално задоволени като него, да сме харесвани и обичани като него. Все този някой друг е повече от нас, той по-добре изглежда, има повече материални блага от нас, повече приятели, по-добър статус в обществото и т.н. Живота ни минава в процес на обезличаване на нашето аз. Започваме да говорим, но не изразяваме чрез думите си нашият вътрешен свят, това което чувстваме, мислим, усещаме. Използваме в разговорният си речник цитати и изречения наизустени от другите. Изразяваме в общуването си с другите мисли и чувства откраднати от другите, не нашите. Ден, след ден обличаме тези костюми на подражание. Накрая забравяме дори къде собствената дреха сме оставили, в този вечен стремеж да бъдем някой друг. А, защо да не бъдем себе си. Себе си, с всичките тези изключителни качества на не повторение които носим в индивидуалният си образ. Да бъдем такива каквито сме създадени-уникални. Защо са ти тези всичките комплекси които си създал за себе си, та те не са действителни. Знаеш ли, ти си толкова съвършен. И, ако може да извадиш това свое уникално съвършенство в света който те заобикаля и да го оставиш - това твое аз, да живее свободно, без ограничения. С вярата, че ти си, с голямо ТИ, какъвто и да си, дори и човек, живеещ обикновено... Хайде с теб сега да направим мислено няколко встрани крачки от себе си, да се погледнем отстрани и да се замислим върху това което виждаме. Това което виждаме сме ние в момента което сме. Харесва ли ни този образ, той нашият действителен образ ли е или образа на подражание който в процес на годините сме придобили. Нека се замислим какво представляваме в момента, какво е нашето поведение. Сега нека да затворим очи и да се потопим някъде там, дълбоко, дълбоко във вътрешният ни свят. Да се отпуснем релаксиращо и да почувстваме себе си. Там вътре е спокойно, отпуснато, намираме се на място което усещаме като наш дом, можем да отдъхнем и да приседнем. И просто да чувстваме. Да чувстваме и усещаме себе си. Не е необходимо в този момент да мислим, да анализираме. А просто да наблюдаваме с онези свръх сетивни сетива себе си. Нека да се доверим на това наше Аз. Да го приемем, да го прегърнем, да му дадем свободата да излезе навън и да се покаже в света с цялата си съвършена уникалност без капка суета. По този начин ние провокираме у себе си осъзнатост, самоосъзнатост. И саморефлексия. Вече може да започнем да мислим, върху това което изваждаме на показ, като зад всяка наша мисъл, ще се крие още една, още една... Концентрирани, осъзнати мисли, не хаотични и блуждаещи. Целият този процес ще премине през самият човек, в случая нас.
1.Ще се погледнем крачка от страни, ще се анализираме с всичките плюсове и минуси.
2.След което ще влезем в себе си, дълбоко в нашата душевност, ще се почувстваме такива каквито сме в действителност.
3.Ще извадим на показ навън в света това безценно богатство което носим, с вярата че то е уникално и съвършено, обличайки се с него.
4.Сега отново ще пристъпим настрани и наново ще се погледнем-ще видим себе си, такива каквито сме. Без чужди маски, без чужди дрехи, без тонове грим по себе си. Това което виждаме ни харесва. Виждаме се красиви, уникални, съвършени... Ние сме своето Аз.
Направихме едно прекрасно пътешествие с теб, в необятната вселена минавайки през себе си. Да бъдем себе си ще превърнем в начин на живот.
Не е нужно да плащаме цена, за да бъдем себе си, нито да ни коства усилия да бъдем такива. Ще застанем със силата и куража зад това което сме.
Свободата да бъдеш себе си е като полет, който ще ти даде крила да откроиш своите таланти, своите умения, своето специфично мислене и своята идентична чувствителност. Полетял веднъж по този начин, пред теб ще се откроят необятни хоризонти от възможности, благодарение на които ти ще изразиш себе си.
1.Ще се погледнем крачка от страни, ще се анализираме с всичките плюсове и минуси.
2.След което ще влезем в себе си, дълбоко в нашата душевност, ще се почувстваме такива каквито сме в действителност.
3.Ще извадим на показ навън в света това безценно богатство което носим, с вярата че то е уникално и съвършено, обличайки се с него.
4.Сега отново ще пристъпим настрани и наново ще се погледнем-ще видим себе си, такива каквито сме. Без чужди маски, без чужди дрехи, без тонове грим по себе си. Това което виждаме ни харесва. Виждаме се красиви, уникални, съвършени... Ние сме своето Аз.
Направихме едно прекрасно пътешествие с теб, в необятната вселена минавайки през себе си. Да бъдем себе си ще превърнем в начин на живот.
Не е нужно да плащаме цена, за да бъдем себе си, нито да ни коства усилия да бъдем такива. Ще застанем със силата и куража зад това което сме.
Свободата да бъдеш себе си е като полет, който ще ти даде крила да откроиш своите таланти, своите умения, своето специфично мислене и своята идентична чувствителност. Полетял веднъж по този начин, пред теб ще се откроят необятни хоризонти от възможности, благодарение на които ти ще изразиш себе си.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
RSS Feed
