автор: Албена Андонова-А.С.А.
откъс от книгата: Високо
откъс от книгата: Високо
Опитности, така ги наричам. Онези уроци които ние придобиваме изминавайки житейският си път. Живота е най-добрият учител. Именно от тези опитности които сме преживели ние може да създадем нашата религия, нашето верую, нашата философия. Нито една прочетена книга, нито един учител, гуро или духовник би ни дал всичките тези знания. Опита който сме придобили са най-правилните, най-точните и най-верните знания за нас. Те са нашият учебник по който можем да учим в бъдеще и който можем да предадем на тези след нас, също да се учат от него. И тук стигаме до заключението, че не е от значение колко опит имаме, а начина по който го използваме в живота си.
Как използваме опита си? Не се вглеждаме в тези наши знания, погледа винаги ни е насочен навън. Ако може някой друг да ни помогне, от някъде другаде да се научим как да живеем по-добре. Превръщаме се в консуматори на външна-чужда информация, а цялото богатство от знания които носим пренебрегваме. Дори смело мога да кажа, че дотолкова сме игнорирали опита си във вид на знания, че не сме наясно за съществуването на това безценно съкровище което носим в себе си като наръчник за справяне с живота. Теорията която научаваме от външни източници е ценна, но тя не е като практиката. Практиката това е опита който сме придобили в живота си. Тази практика е истината, изживяна, изпитана. Не теорията която научаваме от изброените източници които дадох по-горе. Разбира се, не анатемосвам в момента всичките тези книги написани от уважавани автори и философи, също различните религии и фолософии. Те са ценни, сами по себе си, защото в тях се крие много теория, от която един умен човек би могъл да отсее важното за него и да го приложи в живота си, без да се вглъбява в тях до самозабрава и обезличаване. Има за съжаление и такива случай, в които в желанието да бъдеш последовател на дадена религия или философия забравяш себе си и се обезличаваш. Тук апелирам в умереното приемането на религиите и философиите. Четете, интересувайте се, но се научете да не приемате всичко на 100% , а само това което е важно за вас, това което би могло да го приложите в живота си. Научете се да отсявате. Ако не ви е ясно как да разберете кое е важно и кое маловажно, се оставете на усещането си, то няма да ви подведе.
Използването на изминалият опит е лесно, това което е необходимо да правим, е само да направим сравнение с дадена случка или ситуация която ни се случва тук и сега, с друга, която вече сме преживели в миналото. Когато нещо лошо ни се случва, първото нещо което избликва от нас, повече или по-малко в зависимост разбира се от това колко сме емоционални и чувствителни е душевен дискомфорт. За да го стопираме ще си кажем: Вече това съм го преживял, боляло ме е, страдал съм, плакал съм, защо е необходимо отново да плача и да ме боли. След което ще се върнем назад и ще анализираме наблюдавайки подобната ситуация в миналото си: преди; по-време на случването ѝ ; и след нея последвалите събития и състояния. Имаме наша практика във форма на опит, от която можем да извлечем знания и да приложим в днешният си ден. И отново ще повторя, вече ви е боляло, вече сте страдали, вече сте плакали за нещо подобно, нима ще позволите отново да плачете за същото. И другото, след като сте изживели подобни събития, защо позволявате да ви се случват отново и отново. Нима сте мазохисти? Нима ви харесва да ви боли и да страдате? Забравихте ли в миналото болката и страданието? Просто кажете, няма да позволя този път да ме боли, няма да страдам повече за това, аз съм го изживял вече и зная как е. Преживял съм го. Тотално си го преживял! Минало е през теб, ти си усетил как разбърква всяка малка твоя частица. Страхувал си се, защото си почувствал безсилие от разпиляването в агонията на себе си. А всъщност, то толкова силно те е раздрусало в своята схватка, че в раздрусването е наместило отделните частици от теб в едно цяло. И ти след него излизаш Цял. Цял оставаш и сега! Не ти е необходимо да бъдеш раздрусан от нещо което вече веднъж си преживял. Използваш опита си. Той за това е придобит, да бъде използван. Сравнявам опитностите като стълба по която се изкачваме. Всяко стъпало е опит придобит от нас, ние стъпваме върху него, за да се изкачим на следващото си стъпало. След което придобиваме нов опит, върху който отново стъпваме и се изкачваме. Но можем и да паднем от стълбата, да решим да се върнем надолу по стъпала или да останем на едно и също стъпало цял живот. Като ще се оглеждаме наоколо с надеждата някой да ни подаде ръка за опора, за да слезем или да скочим. Или ще си мечтаем за ескалатор или асансьор който да ни изкачва на по-горните стъпала.
Мъдростта като цяло е използването на опита. Опита който ти придобиваш крачейки в живота си. Няма значение каква е възрастта ти, нито колко опит си натрупал през живота си. Важно е умението ти да използваш опита си. Опита е твоят учебник за живот, разтваряй го често и си учи урока от него. Там ще намериш най-точните знания за теб. Прилагай тези знания в живота си постоянно. И споделяйте мъдростта на опита си на околните. Там някъде ще има някой който ще отсее нещо от тази преживяна мъдрост и ще я приложи в живота си, създавайки си своя мъдрост на опит. Ще отсее важното, което ще може да примеси с това което преживява и ще създаде своя мъдрост.
Обкичили сме мъдростта с ореол тъй свят и желан, в стремежа си да я придобием, ние я търсим извън нас. Надяваме се някой или нещо да ни направи по мъдрият човек който сме тук и сега. А, мъдростта е в нас. Дори и да използваме чуждата мъдрост, чужд опит и знания, за да действат положително 100% за нас, трябва да минат през нашата призма, през това което сме. Трябва да ги примесим буквално с нашите мисли, с нашите чувства, с нашите усещания и тогава да създадем нашата мъдрост. Тази мъдрост, вече като опит ще използваме в живота си. Когато искаме да дадем нашата мъдрост на околните, също трябва да сме наясно, че излязла от нас и докоснала другия тя вече няма да е същата, няма да е нашата. Защото минала през другият човек тя ще се видоизмени, вземайки формата от чувства, мисли, усещания и преживявания на даденият човек. Преживяванията които трупаме в живота си, градят опит. Опит който ни прави по-мъдри. Но тази мъдрост ще измерваме не от това колко опит имаме, а от умението да използваме този опит в живота си.
Как използваме опита си? Не се вглеждаме в тези наши знания, погледа винаги ни е насочен навън. Ако може някой друг да ни помогне, от някъде другаде да се научим как да живеем по-добре. Превръщаме се в консуматори на външна-чужда информация, а цялото богатство от знания които носим пренебрегваме. Дори смело мога да кажа, че дотолкова сме игнорирали опита си във вид на знания, че не сме наясно за съществуването на това безценно съкровище което носим в себе си като наръчник за справяне с живота. Теорията която научаваме от външни източници е ценна, но тя не е като практиката. Практиката това е опита който сме придобили в живота си. Тази практика е истината, изживяна, изпитана. Не теорията която научаваме от изброените източници които дадох по-горе. Разбира се, не анатемосвам в момента всичките тези книги написани от уважавани автори и философи, също различните религии и фолософии. Те са ценни, сами по себе си, защото в тях се крие много теория, от която един умен човек би могъл да отсее важното за него и да го приложи в живота си, без да се вглъбява в тях до самозабрава и обезличаване. Има за съжаление и такива случай, в които в желанието да бъдеш последовател на дадена религия или философия забравяш себе си и се обезличаваш. Тук апелирам в умереното приемането на религиите и философиите. Четете, интересувайте се, но се научете да не приемате всичко на 100% , а само това което е важно за вас, това което би могло да го приложите в живота си. Научете се да отсявате. Ако не ви е ясно как да разберете кое е важно и кое маловажно, се оставете на усещането си, то няма да ви подведе.
Използването на изминалият опит е лесно, това което е необходимо да правим, е само да направим сравнение с дадена случка или ситуация която ни се случва тук и сега, с друга, която вече сме преживели в миналото. Когато нещо лошо ни се случва, първото нещо което избликва от нас, повече или по-малко в зависимост разбира се от това колко сме емоционални и чувствителни е душевен дискомфорт. За да го стопираме ще си кажем: Вече това съм го преживял, боляло ме е, страдал съм, плакал съм, защо е необходимо отново да плача и да ме боли. След което ще се върнем назад и ще анализираме наблюдавайки подобната ситуация в миналото си: преди; по-време на случването ѝ ; и след нея последвалите събития и състояния. Имаме наша практика във форма на опит, от която можем да извлечем знания и да приложим в днешният си ден. И отново ще повторя, вече ви е боляло, вече сте страдали, вече сте плакали за нещо подобно, нима ще позволите отново да плачете за същото. И другото, след като сте изживели подобни събития, защо позволявате да ви се случват отново и отново. Нима сте мазохисти? Нима ви харесва да ви боли и да страдате? Забравихте ли в миналото болката и страданието? Просто кажете, няма да позволя този път да ме боли, няма да страдам повече за това, аз съм го изживял вече и зная как е. Преживял съм го. Тотално си го преживял! Минало е през теб, ти си усетил как разбърква всяка малка твоя частица. Страхувал си се, защото си почувствал безсилие от разпиляването в агонията на себе си. А всъщност, то толкова силно те е раздрусало в своята схватка, че в раздрусването е наместило отделните частици от теб в едно цяло. И ти след него излизаш Цял. Цял оставаш и сега! Не ти е необходимо да бъдеш раздрусан от нещо което вече веднъж си преживял. Използваш опита си. Той за това е придобит, да бъде използван. Сравнявам опитностите като стълба по която се изкачваме. Всяко стъпало е опит придобит от нас, ние стъпваме върху него, за да се изкачим на следващото си стъпало. След което придобиваме нов опит, върху който отново стъпваме и се изкачваме. Но можем и да паднем от стълбата, да решим да се върнем надолу по стъпала или да останем на едно и също стъпало цял живот. Като ще се оглеждаме наоколо с надеждата някой да ни подаде ръка за опора, за да слезем или да скочим. Или ще си мечтаем за ескалатор или асансьор който да ни изкачва на по-горните стъпала.
Мъдростта като цяло е използването на опита. Опита който ти придобиваш крачейки в живота си. Няма значение каква е възрастта ти, нито колко опит си натрупал през живота си. Важно е умението ти да използваш опита си. Опита е твоят учебник за живот, разтваряй го често и си учи урока от него. Там ще намериш най-точните знания за теб. Прилагай тези знания в живота си постоянно. И споделяйте мъдростта на опита си на околните. Там някъде ще има някой който ще отсее нещо от тази преживяна мъдрост и ще я приложи в живота си, създавайки си своя мъдрост на опит. Ще отсее важното, което ще може да примеси с това което преживява и ще създаде своя мъдрост.
Обкичили сме мъдростта с ореол тъй свят и желан, в стремежа си да я придобием, ние я търсим извън нас. Надяваме се някой или нещо да ни направи по мъдрият човек който сме тук и сега. А, мъдростта е в нас. Дори и да използваме чуждата мъдрост, чужд опит и знания, за да действат положително 100% за нас, трябва да минат през нашата призма, през това което сме. Трябва да ги примесим буквално с нашите мисли, с нашите чувства, с нашите усещания и тогава да създадем нашата мъдрост. Тази мъдрост, вече като опит ще използваме в живота си. Когато искаме да дадем нашата мъдрост на околните, също трябва да сме наясно, че излязла от нас и докоснала другия тя вече няма да е същата, няма да е нашата. Защото минала през другият човек тя ще се видоизмени, вземайки формата от чувства, мисли, усещания и преживявания на даденият човек. Преживяванията които трупаме в живота си, градят опит. Опит който ни прави по-мъдри. Но тази мъдрост ще измерваме не от това колко опит имаме, а от умението да използваме този опит в живота си.
текст авторски: Албена Андонова-А.С.А.
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/
/копирайте само като посочите автора и поставите линк към този сайт/