ДЪЖДОВНА РАЗХОДКА СЪС СТАРИТЕ РАНИ
Навън валеше,бях застанала пред прозореца на стаята замислено гледайки нежните капчици как се плъзгат по стъклото.Слушах ФАРИД ФАРЖАД-Мъжа който кара цигулката да плаче,най-подходящата мелодия за дъждовния ден.В музиката на признатия виртуоз на цигулка усещам тъга,но не тъга като страдание и униние,а подканящо ме Вдъхновение към философски размисли за болката,тъгата,душевните рани... Мислите ми бяха отправени навън и тънцуваха заедно с капките на фона на прочуствените вълшебни звуци издавани от струните на Фарид които докосваха душата ми...
Дъжда ме подканяше да го последвам...Казах си какво по хубаво от една разходка под дъжда...
Дъжда ме подканяше да го последвам...Казах си какво по хубаво от една разходка под дъжда...
Ситен дъждец тихом вали,
вали, вали
и благодат донася на земята...
Ситни сълзи леком текат,
текат, текат
обнова носят на душата...
Стоян Михайловски
вали, вали
и благодат донася на земята...
Ситни сълзи леком текат,
текат, текат
обнова носят на душата...
Стоян Михайловски
Вглъбена в себе си скрита под голямия чадър аз крачех бавно по мократа алея наблюдавайки красотата на съприкосновението на капките с образувалите се малки локви вода.Лек дъждец ръмеше ситно и нежно докосваше дърветата в парка.Всяка капка дъжд ми приличаше на кристално сърце събрало в себе си цялата мъдрост на света,падайки на земята то се разпръскваше на малки частици като отронени и пречистени сълзи.
Тази сутрин ми беше сутрин на размишления,сутрин в която всичко бе спряло и замряло в света около мен... Някъде дълбоко в себе си усещах болка и тъга.Тъга? Да тъга!!!
Някои стари белези носим с нас навсякъде. И въпреки, че раната е заздравяла отдавна... болката още се усеща...там вътре в нас тя остава да тлее ...важното е да се научим от нея да черпим сили,съумеем ли да направим това тя винаги ще ни напомня че сме живи, защото "всеки път, когато умираме се научаваме да живеем отново".
Вървях с наведена глава вдишвайки с пълни гърди миризмата на пролетния дъжд отдала се на своите философски размисли за болката,за тъгата,за раните ...подсъзнателно ми се прииска дъжда да ги измие, но знаех че те трябва да останат там вътре в мен за да ми напомнят през какво съм минала,какво съм превъзмогнала ... всичките тези опитности в живота ми бяха моите Учители,моите Вдъхновители,моите Важни уроци благодарение на които аз бях Това което съм Тук Сега,те бяха моята Благословия.
В парка беше тихо и безлюдно,чувах само себе си и капките които барабаняха падайки на земята,този техен звук подканяше съблазнително сивите ми клетки да ги последват превръщайки ги в онова ментално празно състояние на мислите в което присъстваше единствено пълнотата на нищото.
"Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя"...Днес ми беше ден на размишления,ден в който всичко бе спряло и замряло в света около мен...
Телефона ми извъня,това ме разбуди от меланхоличният ми философски унес,погледнах към дисплея-приятелка,спрях за минутки за да проведа набързо разговора с отправен поглед в наметалото дъждовна пролетна сутрин.Заваля по усилено около мен -ръмецът се опита да се превърне в проливен порой ,затворих чадъра и го подхванах под ръка затичвайки се към края на алеята където бях паркирала колата си,оставяйки свободно дъжда да облива лицето ми и да мокри дрехите и дългите ми коси,усещах топлината му върху тялото си,бях мокра като пробуждащата се трева,като дърветата...но това не ме подразни напротив почувствах се причистена от прозрачния и чист дъжд.
Тази сутрин ми беше сутрин на размишления,сутрин в която всичко бе спряло и замряло в света около мен... Някъде дълбоко в себе си усещах болка и тъга.Тъга? Да тъга!!!
Някои стари белези носим с нас навсякъде. И въпреки, че раната е заздравяла отдавна... болката още се усеща...там вътре в нас тя остава да тлее ...важното е да се научим от нея да черпим сили,съумеем ли да направим това тя винаги ще ни напомня че сме живи, защото "всеки път, когато умираме се научаваме да живеем отново".
Вървях с наведена глава вдишвайки с пълни гърди миризмата на пролетния дъжд отдала се на своите философски размисли за болката,за тъгата,за раните ...подсъзнателно ми се прииска дъжда да ги измие, но знаех че те трябва да останат там вътре в мен за да ми напомнят през какво съм минала,какво съм превъзмогнала ... всичките тези опитности в живота ми бяха моите Учители,моите Вдъхновители,моите Важни уроци благодарение на които аз бях Това което съм Тук Сега,те бяха моята Благословия.
В парка беше тихо и безлюдно,чувах само себе си и капките които барабаняха падайки на земята,този техен звук подканяше съблазнително сивите ми клетки да ги последват превръщайки ги в онова ментално празно състояние на мислите в което присъстваше единствено пълнотата на нищото.
"Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя"...Днес ми беше ден на размишления,ден в който всичко бе спряло и замряло в света около мен...
Телефона ми извъня,това ме разбуди от меланхоличният ми философски унес,погледнах към дисплея-приятелка,спрях за минутки за да проведа набързо разговора с отправен поглед в наметалото дъждовна пролетна сутрин.Заваля по усилено около мен -ръмецът се опита да се превърне в проливен порой ,затворих чадъра и го подхванах под ръка затичвайки се към края на алеята където бях паркирала колата си,оставяйки свободно дъжда да облива лицето ми и да мокри дрехите и дългите ми коси,усещах топлината му върху тялото си,бях мокра като пробуждащата се трева,като дърветата...но това не ме подразни напротив почувствах се причистена от прозрачния и чист дъжд.
Капки,капки,капки...Седях няколко минути в колата под проливния дъжд завършвайки мисленно оранжевите си философии с цитат по темата "Хората имат белези от рани на най-неочаквани места, като тайна карта на личните им истории, диаграми на всички техни стари рани. Повечето от раните ни заздравяват, оставяйки само един белег. Но някои от тях, не. Някои белези носим с нас навсякъде. И въпреки, че раната е заздравяла отдавна... болката още се усеща. Кое е по-лошо, нови рани, които са ужасно болезнени... или стари рани, които би трябвало да са излекувани преди години, но никога не заздравяват? Може би старите ни рани ни учат на нещо. Те ни напомнят къде сме били и какво сме превъзмогнали. Те ни служат за урок какво да избягваме в бъдеще. Така обичаме да мислим. Но това не е така, нали? Някои неща трябва да учим отново и отново, и отново."
След което запалих двигателя,пуснах чистачките за автоматичния режим за дъжд и потеглих повтаряйки си няколко пъти наум: "Някои неща трябва да учим отново и отново, и отново... "
След което запалих двигателя,пуснах чистачките за автоматичния режим за дъжд и потеглих повтаряйки си няколко пъти наум: "Някои неща трябва да учим отново и отново, и отново... "
П.п.
Веднъж попаднах на една статия за Фарид Фарджар-тук ще цитирам някой негови думи от нея."В света има две категории хора на изкуството. Към първата категория спадат истинските творци. А към втората - преходните. Тях ги слушат няколко дни, а после потъват в забрава. Повече никой не говори за тях. Изкуство означава аз да предам на човека отсреща онова, което преживявам. Ако слушателят успее да вземе това, което му поднасям, значи съм сътворил изкуството си по добър начин. Това е мой дълг. " ФАРИД ФАРЖАД
Музиката Ви има и духовна страна...Слушателят разбира това и го знае. Той усеща духовността. Защото музикантът работи с вдъхновение и любов."ФАРИД ФАРДЖАН
Днес бях успяла да взема това което Фарид Фарджад бе поднесъл на слушателите си със своята музика за която той казва "Каквато е музиката ми, такъв е и моят живот. Животът ми е като музиката ми" /когато го питат дали и в живота е тъжен/ за което съм му благодарна :)
Веднъж попаднах на една статия за Фарид Фарджар-тук ще цитирам някой негови думи от нея."В света има две категории хора на изкуството. Към първата категория спадат истинските творци. А към втората - преходните. Тях ги слушат няколко дни, а после потъват в забрава. Повече никой не говори за тях. Изкуство означава аз да предам на човека отсреща онова, което преживявам. Ако слушателят успее да вземе това, което му поднасям, значи съм сътворил изкуството си по добър начин. Това е мой дълг. " ФАРИД ФАРЖАД
Музиката Ви има и духовна страна...Слушателят разбира това и го знае. Той усеща духовността. Защото музикантът работи с вдъхновение и любов."ФАРИД ФАРДЖАН
Днес бях успяла да взема това което Фарид Фарджад бе поднесъл на слушателите си със своята музика за която той казва "Каквато е музиката ми, такъв е и моят живот. Животът ми е като музиката ми" /когато го питат дали и в живота е тъжен/ за което съм му благодарна :)
източник авторски:Албена Андонова
/Копирайте и разпространявайте само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт./
RSS Feed
