На 20 април 1984 г. Христо Проданов изкачва най-високия връх в света Еверест* (Everest, 8848 м) по Западния гребен, а след това на върха стъпват Иван Вълчев и Методи Савов (8 май 1984 г.), Кирил Досков и Николай Петков (9 май 1984 г.). Последните две свръзки слизат по Югоизточния гребен на върха, правейки по този начин първия цялостен траверс на Еверест.
Христо стъпва на върха сам и без изкуствен кислород, но на слизане по Западния гребен загива на 21/22 април 1984 г., в близост до т. н. Сива кула (ок. 8700 м).
Тук в това видео ще видите последните часове на първият българин изкачил връх Еверест, на връщане от върха нощува при - 40 градуса и височина от 8700 метра.
Един от големите върхове на България в алпинизма.
" НЕ ЗАСПИВАЙ, ХРИСТО, НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ, ТИ СИ ГОЛЯМ БЪЛГАРИН, НЕ ЗАСПИВАЙ...",
глас който ще ви накара да настръхнете...
търсете го - дори и век да мине
в дълбока бездна, или звезден вис,
не толкоз лесно БЪЛГАРИНЪТ гине
Търсете го по онзи вечен склон
върху челото на Земята - там е,
направил от ръцете си пилон
за святото, за БЪЛГАРСКОТО знаме
Търсете БЪЛГАРСКИЯТ алпинист
и не корете буйната му воля
научен е от Бузлуджа и Вола
да се обрича винаги на риск
Търсете го край онзи свят пилон
не в урагана, не в снегопада,
защото БЪЛГАРИН, по стар закон
от знамето си по-далеч не пада
...
Анастас Стоянов
http://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=1962
...а ето и още малко от извора
http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/1099/47/
20 април 1984г. - паметна дата за България, за българския алпинизъм и заХристо Проданов. Той не само, че пръв сред българите изкачва Еверест, но го прави по най-трудния маршруд и без кислород. Шерпа му се казваЧхованг Ринджи. Той е единствения, който приема предизвикателството забезкислородното изкачване. На 8400-8500м. шерпът се отказа и Христо взема трудното решение да продължи сам.
В 18. 10ч. местно време, от 8848 м, най-високата точка на планетата бе чута за първи път българска реч. Това е Христо Проданов. Въпреки, че не слезе от "своя" връх, той остава в историята и сърцата на всички българи.
Повече от 25 години след неговата смърт, той все още е пример за подражание не само сред алпинистите, той е най-големият, той е най-смелият. Този човек доказа, че мечтите трябва да се следват. Той знаеше цената на своята и въпреки всичко предпочете да я заплати. Не се отказа и стана легенда...Даде много на страната ни, стана пример за младите планинци и остави множество маршрути, разкриващи красотата на българската природата.
Единственото, което ние можем да кажем е едно голямо -Благодарим ти, Христо!

Авторът проследява жизнения и творчески път на Христо Проданов, многобройните му изкачвания по алпийските стени у нас, в Алпите, Кавказ, Памир, Хималаите. Специално внимание е отделено на експедициите на Лхоце през 1981 г. и на Еверест през 1984 г.
Книга от поредицата "Спорт и личност".