Във мислите запазих светлина.
По залез всичките стрелки са спряли
в окръжности от пълна тишина.
По залез всичките дървета
в душите си са плачещи върби,
осеяли последната пътека
със нежност от притихнали сълзи.
Намерих спомените си във времето,
преди да стане сребърна нощта.
По залез цялата Вселена
е миг, потънал в любовта.
По залез дланите полека
докосват края на деня.
Лъчите са безкрайно меки...
Душата ми сега е топлина
Венцислав Янакиев
Случвало ми се е много често когато пътувам привлечена от красотата му да отбия колата и с фотоапарат в ръката си да застана опиянена пред могъществото му. И всеки път гледката е била неповтаряща се, красотата брилянтна,чувството от усещането като красив сън...
Снимките които споделям тук с вас са непрофесионални, но направени от мен с много любов.
Само сетивата ви ще могат да го опишат, думите няма да бъдат достатъчни да направят това, защото те никога не ще се доближат до чувството от усещането породено от вълшебната му магия .
Красивия залез не е свързан само с небето и слънцето, а с усещането за свобода, за чистота и за вечност на духа. Той винаги е интересен , мистичен, вълшебен, зареждащ положително, релаксиращ, вдъхновяващ...
Винаги когато имате възможност спрете пред него за миг зареждащо вълшебство и продължете напред обогатени с градивните чувства породени дълбоко във вас от гледката запечатана в съзнанието ви. Гледка наситена със съзерцателност и самоглъбяване, така също и с отворено послание към света на "малките"-"големи" неща около вас. Свят който прави живота грандиозен и по смислен с малките си детайли.
нито докоснати... Те се усещат в сърцето.
/Копирайте и разпространявайте само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт./